Шепа ноти, три кръгчета дим
На терасата – кучешки студ.
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин.
Тая луда и мене изкара,
на студа. Сякаш пуши комин,
от проклетата нейна цигара.
Тракат зъби, звъни порцелан,
а от чашата пара се вдига...
И в кафето ми лакомо взрян,
още сънен денят ми намига.
Шепа ноти, три кръгчета дим,
лудостта ми ме топли... Познато...
Сяда обич до мен и мълчим,
и в душите ни още е лято...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
