Опрях ръцете си в земята,
за да почувствам как тупти.
Опрях и не очаквах
трева да станат.
Видях как детството отмина,
как падам в твоите нозе.
Видях как всичко туй замина,
отнесено от бурни ветрове.
Зарових пръстите в земята,
да търся минало там.
Но всичко бе отмито от
дъжд и вятър...
Посипах си главата с свежа пръст,
за да проникне тя във мен.
И силата да ми даде
да стъпя пак на кървави нозе.
© Ноел All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
