Шепа сол
Един щастлив глупак. Щастлив. Един,
цял кош понесъл делнични несгоди.
В сърцето му се влиза с кратък пин:
Шшшт! Дирята към женско име води...
Прастар хлапак е той. Хлапак. Прастар,
пружинено нагънат от живота.
Затуй пък на подскоците е цар -
в два свята като НЛО се мота.
Тих звяр, красив грозник. Красив. Тих звяр,
с душа на ангел, с лик на Квазимодо.
Две цигански очи са му олтар,
по лъч от тях изкачва се до Бога.
Вълна без бряг, без бриз. Без бряг. Вълна,
заседнала сред делнични корали.
Щом шепа сол останеш след Смъртта,
сълзите нов живот ще са ти дали.
© Гергана Иванова All rights reserved.
