Когато тихо шепнеш, шепнеш
името на другата, другата,
фриволно мокра лепнеш,л епнеш,
приела кърваво услугата, заслугата,
главата наклонила леко, леко,
кръвта от чашата изливаш, вливаш
и чезнеш в сънища далеко, леко,
от влака на илюзиите слизаш, слизаш...
Посипала главата с жупел, жупел,
проклинаш името на другата, другата,
и чувствата заключила под купол, купол,
приела огнено услугата, заслугата,
главата наклонила леко, леко,
искрите с виното изливаш, вливаш
и чезнейки сред блянове далеко, леко
от влака на илюзиите слизаш, слизаш...
© Димитър Станчев All rights reserved.