Oт шепите на вятъра,
изваяни от млечно ехо
от мъгли,
сред злато и бакър,
се стеле шепотът
на отлетели птици.
Отсипва
тихи глътки хлад -
с дъх на топла шума
и на дим -
на настръхналите кестени
в косите.
A прах от сребърни кристали
в стъпките на есента
със звън напомня
за вълшебството на зимата.
© Дора Павлова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!