Шепот на коприна
В загадъчен сумрак – шепот на коприна.
Полъх на парфюм познат,
свещи и искрящо вино.
И пръстите му бавно я разгръщат,
само шепот на прохладната коприна...
Придвижват се по тялото й тихомълком,
кристален звън – опияняваща картина...
И устните им в миг се сливат.
И устни в устни, плът трептяща.
Дланите му упорито в кожата преливат,
капка от парфюм, без миг крещяща.
Понася я със лекота...
А тя не... чува.
Вие й се свят... Отпуска се в ръцете му,
И неспокойна, и блажено...
Полага я във хладното легло.
Върху сатен и розови листенца
сърцето й забива учестено...
Аромат на вино и парфюм преливат
във нежни капчици любов...
Телата им във шепота се сливат.
Със полъха, сред шепот на коприна...
п.п. Специални поздравления за редактора :)
© Нели All rights reserved.
