Шепот от тавана
Забравен стих, забравен спомен
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите,
за тях пролени хиляди сълзи.
Тънат в мрака и се питат:
" Нима за хората живееш ти?".
Душата без мечти опожарена
живее някак, тъжничко уви...
Животът кратък е, душата тленна,
погубени са толкова съдби.
А онзи стих те вика от тавана,
напомня твоите мечти.
Качи се, ако трябва стълба направи си,
бори се здраво за своите мечти!
Поля Еротеева
© Поля Еротеева All rights reserved.
