Шепот от тавана
Забравен стих, забравен спомен
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите,
за тях пролени хиляди сълзи.
Тънат в мрака и се питат:
" Нима за хората живееш ти?".
Душата без мечти опожарена
живее някак, тъжничко уви...
Животът кратък е, душата тленна,
погубени са толкова съдби.
А онзи стих те вика от тавана,
напомня твоите мечти.
Качи се, ако трябва стълба направи си,
бори се здраво за своите мечти!
Поля Еротеева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Еротеева Всички права запазени
