След думите ти - шепот в раковина
на въжен мост брегът ми се люлее.
Като дете, във длан страха си свивам,
когато трябва да изглеждам смела.
Отдолу плиска не море - пустиня,
керванът ти пресича все съня ми.
Повдигнат ли на гърбици камилите
дъсчиците на моста - става стълба.
Високият стремеж отвъд зове,
а пясъкът небрежно те повтаря.
Събирам синевата във ръце
и после за прегръдка ги разтварям. ...