Шептеж под Юдино дърво
ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива.
Бавно говорѝ, не бързай,
думите се разпиляват –
като скъсан перлен възел
в непокорната тинтява.
Дълго говорѝ – да слушам,
докато зората сипне.
Приюти ме – да се сгуша
в дланите ти – ненаситна.
После си тръгни, не питай
няма ли да се повторят
шепотите на пчелите
в цветове на пищен рожков.
Може би ще те сънувам –
като грешник, коленичил
под църковната хоругва,
опростен, че е обичал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
