Jun 29, 2021, 9:36 AM

Шептеж под Юдино дърво 

  Poetry » Love
259 7 6

ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО

 

Нежно говорѝ, среднощ е –

тишината е плашлива,

месецът звездите пощи

и към утрото отива.

 

Бавно говорѝ, не бързай,

думите се разпиляват –

като скъсан перлен възел

в непокорната тинтява.

 

Дълго говорѝ – да слушам,

докато зората сипне.

Приюти ме – да се сгуша

в дланите ти – ненаситна.

 

После си тръгни, не питай

няма ли да се повторят

шепотите на пчелите

в цветове на пищен рожков.

 

Може би ще те сънувам –

като грешник, коленичил

под църковната хоругва,

опростен, че е обичал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??