Нагазих във житни стърнища,
където е лятото спряло.
Опънало бели платнища,
под слънцето се е завряло.
Под тези платнища самичък
във него аз смело надничам.
И станал съм толкоз добричък,
че в късната есен го сричам.
И там ще тъгувам по него,
когато жълтеят листата.
За радост на моето его
ще спазя реда на нещата.
След есен и зима, и пролет
се връщам във лятна двуколка.
И пак е душата ми в полет,
щом сложа на лятото шнолка.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
