Шнолка на лятото

Apr 28, 2016, 8:35 PM

Poetry » Other

386 0 3

Нагазих във житни стърнища,
където е лятото спряло.
Опънало бели платнища,
под слънцето се е завряло.
Под тези платнища самичък
във него аз смело надничам.
И станал съм толкоз добричък,
че в късната есен го сричам.
И там ще тъгувам по него,
когато жълтеят листата.
За радост на моето его
ще спазя реда на нещата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Шнолка на лятото

Want to read more?

Random works