koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
28.04.2016 г., 20:35 ч.

Шнолка на лятото 

  Поезия » Друга
337 0 3

Нагазих във житни стърнища,

където е лятото спряло.

Опънало бели платнища,

под слънцето се е завряло.

 

Под тези платнища самичък

във него аз смело надничам.

И станал съм толкоз добричък,

че в късната есен го сричам.

 

И там ще тъгувам по него,

когато жълтеят листата.

За радост на моето его

ще спазя реда на нещата.

 

След есен и зима, и пролет

се връщам във лятна двуколка.

И пак е душата ми в полет,

щом сложа на лятото шнолка.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??