28.04.2016 г., 20:35 ч.

Шнолка на лятото 

  Поезия » Друга
387 0 3
Нагазих във житни стърнища,
където е лятото спряло.
Опънало бели платнища,
под слънцето се е завряло.
Под тези платнища самичък
във него аз смело надничам.
И станал съм толкоз добричък,
че в късната есен го сричам.
И там ще тъгувам по него,
когато жълтеят листата.
За радост на моето его
ще спазя реда на нещата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??