Jul 18, 2017, 11:41 PM

Щастие

  Poetry » Other
560 1 0

Тихичко вървя из пътя на нощтя,

с приведена глава аз мислено броя.

Чудно ми е как дните отминават, 

а някак неусетно над нас се не смиляват.

 

В главата се оплитат всякакви копнежи

и късчета от тях часовете ни бележат.

Но щастието някак пролука си намира

и с бясната атака в сърцето се побира.

 

Белият гълъб надеждата донася

и лошото у нас със себе си отнася.

Животът се преражда с полъха на вятъра

и мъката се стича в дълбокото на кратера.

 

Дните се пропиват с усмивки до безкрай

сърцето се изпълва с желание за Рай.

Щастието бързо животът окупира

и вечен път до всеки успява да намира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

:)

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...