Feb 7, 2008, 9:07 PM

Щастие

  Poetry » Love
780 0 4

Щастие

"Човек не може да понася щастието.
Копнежът за щастие му е достатъчен."
                                                   (Ал. Геров)

Да съм щастлив със теб, не мога.
Да заспивам с теб, не съм мечтал.
И единствено със мъка, със тревога,
от пясъци извайвал съм кристал.

Теб щастлива да направя,
знам, не съм способен,
себе си отново да забравя
в живота светъл, чист, задгробен.

Достатъчно е сигурен да съм,
че желая щастието твое.
Па макар безцелно пак навън
да се разхожда страданието мое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...