Щастие
Сутрин детето във мен се събужда -
оглеждам се в очите на своите деца
и хуквам пак мечтите да гоня със надежда,
а вечер се завръщам със радост у дома.
Посрещат ме детските думи звънливи -
разказват, раздават въпроси и смях.
Дъги във очите се сплитат щастливи,
разтварят се облаци в цветни слънца.
Минутка една, във която се спирам -
прегръщат ме с обич детски ръце.
И пак съм дете! И пак го откривам -
неземното щастие в мойто сърце!
© Ваня All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
