Щастие
Когато бях малка,
заплаках,
за да ми купи мама
червени обувки.
Тя само каза : "Погледни напред!"
Там човек в инвалидна количка
бе с два ампутирани крака.
Крещях на сестра си:
"Не мога да пея,
пея фалшиво...."
Тя само каза: "Погледни напред!"
Там двама мъже
си говореха с пръсти.
Бях сърдита на баба,
че нямам очи,
като нейните, черни.
Тя само каза: "Погледни напред!"
Младо момиче
с бял бастун почукваше по паважа.
Бях щастлива....
със стари обувки,
със сини очи.
И пеех фалшиво.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
