Ти ме омагьоса,
ти ме заплени,
на теб отдавам аз сърцето си
и все пак те моля: Забрави!
Ти разби нещастния ми свят,
ти проникна в него със замах,
но аз прощавам ти това
и те моля: Забрави завинаги – сега!
Аз те обичам,
аз ти се вричам
за теб отворено да е сърцето ми
и все пак те заричам: с нея ти щастлив бъди!
© Марина Стоянова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
