Jan 16, 2011, 1:34 PM

Щастлив съм, че...

  Poetry
755 0 2

 

 

 

 

Щастлив съм, че...

 

Щастлив съм, че не съм,

мълча и просто чакам,

да се уверя,

че всеки тежък сън

ще си остане в паметта ми

само отпечатък.

И няма да изплува

реален - да не казвам като к'во -

и смея ли да псувам,

щом така е писано.

 

Щастлив съм, че не мога

да бъда пак щастлив,

защото да се боря

е силен лайтмотив.

Но, честно да си кажа,

за друго бих живял,

но това ще го разкажа

в друг, по-весел стих.

 

16.01.2011

софия







 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...