Jan 13, 2013, 7:18 PM

Щастлива ли...

  Poetry » Other
774 0 3

     ЩАСТЛИВА ЛИ...

 

Разбира се, че съм щастлива,

имам две прекрасни дъщери,

съпруг и дом, приятели красиви

и толкова за сбъдване мечти.

 

И толкова любов за даване

на всеки, колкото е нужно,

готова съм на цялостно отдаване,

ако щастие за всички ни задружно

 

сплоти душите ни навеки

без болка и разплакани очи,

това потребност е за всеки,

за всички прелестни души.

 

Дар божествен е душата

и трябва обич да се храни,

любов е нужна на земята

да няма във душата рани.

 

А аз от щастие сияя,

че имам много във аванс,

деца и внуци - да мечтаят

могат другите за моя шанс.

 

Но с обич всичко се постига,

късмет, богатство и любов,

достатъчно е да обичаш и ти стига

животът да не е суров.

 

Това е щастието всъщност -

усещането, че си нужен

за другите, обичайки могъщо,

щастието си заслужил.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, че топъл стих! Поздрави !
  • Любовта е единствения път,по който сбъдват се мечти!Поздрави за стиха,Гинка! Нека усмивката грее в душата ти винаги!
  • Това е щастието всъщност -
    усещането, че си нужен

    Хубаво и истинско!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...