Jun 12, 2008, 10:12 PM

"Щастливи"

  Poetry » Love
2K 0 7

Две смъртно ранени души

бродят вече сами...

Любовта ги свърза...

гордостта ги раздели...

От сърцата им се стичат кървави сълзи...

"Усмихнати",

"щастливи"

и приятелите мамят Те...

и все пак болката е изписана на тяхното лице.

Радостта с тъгата замени се,

сънят в кошмар премени се,

пожарът в пепел се превърна,

Омразата - Любовта обгърна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...толкова отчетливо и истинско-докосващо сърцето...Поздравления!!!
  • Да,надеждата остава!!!
  • Винаги остава надеждата!Благодаря за коментарите ти Силви!
  • Стихотворението е прекрасно.
    Относно вечната любов, която споменава Гинка, мога да поспоря.
    Убедила съм се, че тя несъществува.
  • много благодаря и на двете за коментарите,но ще поясня само,че това с стихче го написах за двама мои приятели,които заради шега на съдбата се разделиха по този ужасен начин...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...