Щастливи гургулици
Щастие ли днеска те изкъпа,
Господ ли душата ти погали,
че разцъфна, като цвете, скъпа,
сякаш, че сърцата сме си дали.
Цялата Вселена в нас се вглежда
и крои ни бъдеще различно.
Сее в нас голямата надежда
в общо щастие и в него- лично.
Пътищата ни един да станат-
той да бъде пътя ни за двама.
Всичките ни чувства да пристанат
на любовната ни панорама.
И потънали в любов неземна,
с поривите на крила от птици
и прелитайки над бездна темна
в миг да се превърнем в гургулици.
© Никола Апостолов All rights reserved.
