Ще бъда безплътен нежен валс,
в нощта престъпна, черногледа,
пред погледи ужасно любопитни,
ще се опитам любовта да бъде танц.
Ще стопля твоето и мойто тяло
с прегръдката на паж унесен в обичта,
през драките ще се протегна
и дъха ми ще е вятър в косите ти.
Ще гоня тръни и несгоди аз на воля,
ще спирам за вода или обяд,
ще гледам жадно как живота отминава
и ще останеш само ти с твоя весел смях.
© Димитър Георгиев All rights reserved.