Ще бъда....
Жаден ли си, в река ще се превърна -
граби ме с шепи, нежно ме отпивай,
замръзваш ли, с ръце ще те прегърна,
ще бъда изгарящото лято аз за тебе.
Уморен ли си, сили имам и за двама,
задъхаш ли се моят въздух ти вземи.
Боли ли те, аз билка мога да ти стана,
а когато плачеш ще съм твоите сълзи.
На кръстопът ли си, за мене се огледай
за посоката попитай моето сърце,
съмняваш ли се, ти глава не свеждай,
послушай го, само името ти то зове.
Ако си пред пропаст и няма мост за тебе,
хвани ме здраво с двете си ръце,
не се страхувай, аз и тебе ще поема,
ще политнеме, като лекичко перце.
Когато вечер разхождаш се самотен,
слушай вятъра да чуеш моят глас.
Недей да бързаш, ти крачи спокоен,
спомни си за всичко казано от нас.
Заспиваш ли, в сън нека се превърна,
за да те пазя от кошмарите в нощта.
Трепереш ли, с воал ще те загърна,
и няма да усетиш ти студа.
И сутрин, когато бавно се пробуждаш,
всеки ден аз ще бъда твойто утре.
Потърси ме, искам Ти да ме целуваш,
да бъда аз такава, както си за мене!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
