Ще бъда музика, която не умира
Познавам те -
във дланите ти пеят
сто хиляди щурчета полудели.
От песента им
като звън на струна зрея,
изгубена в минути черно-бели,
сред погледи
несресано-крадливи
и някоя колосана усмивка.
Такава ме извая ти - красива,
от медена роса
по-сладко пивка,
от танц на пеперуда по-изящна,
от шепа плодородна пръст по-жива.
И ако утре
няма да ме има
съвсем не вярвам, че ще бъде страшно -
ще звънна
като вятър в клон прекършен,
от всеки сънен изгрев
ще извирам...
И всички песни до една да свършат,
ще бъда музика, която не умира.
© Христина Мачикян All rights reserved.
