Ще бъда музика, която не умира
Познавам те -
във дланите ти пеят
сто хиляди щурчета полудели.
От песента им
като звън на струна зрея,
изгубена в минути черно-бели,
сред погледи
несресано-крадливи
и някоя колосана усмивка.
Такава ме извая ти - красива,
от медена роса
по-сладко пивка,
от танц на пеперуда по-изящна,
от шепа плодородна пръст по-жива.
И ако утре
няма да ме има
съвсем не вярвам, че ще бъде страшно -
ще звънна
като вятър в клон прекършен,
от всеки сънен изгрев
ще извирам...
И всички песни до една да свършат,
ще бъда музика, която не умира.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Продължавай да не вярваш!
-
Това може само да ме радва, Кадир, благодаря ти за искреността!
Красиво допълнение, Дочка, благодаря ти! -
Красиви думи в музика облечени,
безкрайност споделена до любов.
Където и да е това далече
ще бъде в друг и по-красив живот...
Очарователна както винаги! -
Добре казано, Евгения, подкрепям!
Виждам добре, Валентин...а можеха да бъдат и две нули
Благодаря, радвам се, че ти е харесал, Жанет!
Да...музиката е част от мен, така че съм щастлива, че си я чула, Павлина -
Музиката на любовта, тя не умира!
Поздрав! -
Разкошен стих!
-
Звучеше музика, докато четях
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
