Aug 28, 2008, 7:27 PM

Ще бъда песен в птиче ято

  Poetry » Other
769 0 11
Клони към заник слънцето и с тебе
вървиме успоредно все натам
в различни пътища, в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято
поглежда те в очите със тъга,
за мене сякаш времето е спряло
и аз те виждам съвършено млад...
Но ти си млад и аз съм млада –
почти деца в очите на света,
а твоята среднощна серенада
се носи още с птичите ята.
- Ще бъда песен в птиче ято,
дордето ти си моето лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...