Ще бъда песен в птиче ято
вървиме успоредно все натам
в различни пътища, в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято
поглежда те в очите със тъга,
за мене сякаш времето е спряло
и аз те виждам съвършено млад...
Но ти си млад и аз съм млада –
почти деца в очите на света,
а твоята среднощна серенада
се носи още с птичите ята.
- Ще бъда песен в птиче ято,
дордето ти си моето лято.
© Росица Петрова All rights reserved.
