28.08.2008 г., 19:27

Ще бъда песен в птиче ято

768 0 11
Клони към заник слънцето и с тебе
вървиме успоредно все натам
в различни пътища, в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято
поглежда те в очите със тъга,
за мене сякаш времето е спряло
и аз те виждам съвършено млад...
Но ти си млад и аз съм млада –
почти деца в очите на света,
а твоята среднощна серенада
се носи още с птичите ята.
- Ще бъда песен в птиче ято,
дордето ти си моето лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...