Ще бъда с теб!
Ще бъда с теб,
дори зората със катран да се почерни
и денят ù обруган обърне гръб...
а звездите да блещукат лицемерни,
пропили на нощта душата в скръб!
Ще бъда с теб,
дори морето от брега да се отвърне,
поднасяйки му суша вместо сласт
и слънцето във лед да се превърне,
лишавайки света от свойта страст!
Ще бъда с теб
и цветовете да са простички контури...
и голи да сме, само по душù...
а хората, превърнати в скулптури,
дъждът да ги полива и... рушù!
Ще бъда с теб
и вятърът да спре да ни докосва,
във повей безгреховен да лети!
Дори и здрачът тъжен да жигосва,
а леденото утро да боли...!
Ще бъда с теб
и миговете наши ще са чудо...
не ще ни липсват земните блага!
Сърцето ми до твойто ще е лудо...
със теб ще съм и там... във Вечността!
© Дида Христозова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бъди!!!
-
Прекрасен стих!
Поздравления!
-
Уникална творба!!!......Без дъх!!!
-
Запази тази любов и напиши още много красиви стихове!
-
Пожелавам ти такава любов от сърце, Деси и още веднъж...Благодаря!
-
Много хубав стих! Поздрав!
-
Любов!! Поздрав!
-
О.К.
А тези думи ме разплакаха:
"Колкото до рутинния завършек - да, така е...рутинен е, а аз по-скоро бих го нарекла константен и обяснявам защо...Всеки мой стих е посветен на моята Сродна душа, на мъжа спечелил сърцето ми, на Любимия, господар на чувствата ми... Завършеците на любовните стихове са пропити с моето константно вричане във вечна любов...непроменима и безконечна, дори рутинна...но силна и несравнима"
Желая твоята поетична душа завинаги да живее в тази вечна и несравнима любов, за която говориш /на която дори приятелски и по женски завиждам/. -
Благодаря на всички вас за коментарите и оценките, но специално се обръщам към hapka-kapka: Стискам ръка за градивната критика или по-правилно оценка на стиха. Действително това е моето виждане и усещане и именно за това куплетите звучат точно по този начин. Колкото до рутинния завършек - да, така е...рутинен е, а аз по-скоро бих го нарекла константен и обяснявам защо...Всеки мой стих е посветен на моята Сродна душа, на мъжа спечелил сърцето ми, на Любимия, господар на чувствата ми... Завършеците на любовните стихове са пропити с моето константно вричане във вечна любов...непроменима и безконечна, дори рутинна...но силна и несравнима. Още веднъж, благодаря за честността и прямия изказ на мнение. Радвам се, когато коментарът е продиктуван от искрена гледна точка, а не е подхвърлен просто така...Поздрав!
-
Този куплет не ми звучи добре
"и цветовете да са простички контури...
и голи да сме, само по душù...
а хората, превърнати в скулптури,
дъждът да ги полива и... рушù!"
Но давам оценка 6, защото, всъщност ми хареса, а ти си имаш свое виждане.
Доволна съм, когато откровени ми казват недостатъците на моите стихове /а аз съм многоооого "вързана"/.
И завършека е малко рутинен. -
Невероятно вричане!
Поздравления! -
Стих-клетва,силен и отдаден!
Само както ти можеш, Диде!
Поздрав! -
Бъди...
Откривам себеси в твоя прекрасен стих!
ПОЗДРАВ!!! -
Удивително!
-
Безпределна вярност! Поздрави!
-
отдаденост
Поздрав! -
Бъди!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
