Ще бъда с теб до края
Един до друг сме в тъмнината
и ти ме гледаш възмутен.
Съмнения раздират ти душата
и знам, не вярваш вече в мен.
Обичам те! Нима не чувстваш?
За мен си вечно само ти!
Не вярваш значи, а предчувстваш,
че в друг съм влюбена, уви.
Какво да сторя да повярваш?
С целувки да те укротя?
Или пък с думи тъй горещи
сърцето ти да убедя?
Студена съм била, така ли?
И в мислите си тъй далече,
и дистанцирана, и казваш,
че аз не те обичам вече?
Не е така, сладурче мое,
обичам те, така да знаеш!
Сърцето ми е още твое
и вечно в него ще останеш.
Обичам те с любов гореща,
тъй нежна, чувствена и силна,
е, не като при първа среща,
но знай, към теб не съм изстинала.
Улегнах с теб и вече зная,
че ти си вече част от мен
и аз ще бъда с теб до края,
до сетен дъх, до сетен ден.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
