Ще бъда тук
Ще бъда тук, тук пак ще бъда.
През пролет и лято, и есен…
Аз в цветна зора ще пребъда,
в живителна влага понесен.
Ще бъда тук, вятър ще бъда,
ту бурен, ту тих като ласка.
Дървета, треви да прегъва,
а някой в съня му да стряска.
Ще бъда тук, залез ще бъда,
изпълнил в багри небето.
Вълната без пяна потъва.
Угасва денят над морето.
Ще бъда тук, спомен ще бъда,
без снимка, без лик на стената.
Сърцето, препускащо лудо,
ще помни и търси ръката.
Ще бъда тук, песен ще бъда,
без ноти и звук ще се лея.
Щом стаята в сенки потъва,
аз с нощния шум ще се слея.
Ще бъда тук, тиха ще бъда,
невидима сянка във мрака.
Последна ще търся присъда:
Дали още някой ме чака…
© Райна Иванова All rights reserved.
