Ще бъдеш!
Дъщерята отлита от родния дом.
"Сбогом " - прошепва вървешком,
сълзите , смеха пренася в друго гнездо.
Ражда и чедо.
Не си до нея. Ще присъстващ
от време на време в свободна минута.
Ще поемеш нейното бреме,
ще люлееш внука в скута.
Ще и бъдеш другар, съдник, помощник..
Ще напътстващ с жар, ще пътуващ кат конник
без дъх, уморена и силна.
Ще наказваш виновник.
Твоите ръце горещо ще милват ,
малки слънца обичта ще засилват.
Теб ще очаква едно сърце в копнеж.
Присърце поеми нейните грижи!.
Тревогата със звън ще покаже
майчина обич!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
