Ще чакам лятото
Така я чаках пролетта,
че биеше сърцето ми лудешки,
да плисне дъжд и след това
животът ми да стане по-човешки.
Така я чаках, копнеех я по детски,
че някой ден на моята пътека
ще има надпис - сбъднати надежди.
А тя дойде и просто си отива.
Без дар за мен, дори без цвете.
Без влюбен зов и без копнежи.
Дори студа от мене не помете.
Открадна и последните надежди...
Ще чакам лятото, дано да дойде жарко.
По вените цветя да нарисува.
По облаците сини на небето
то името ми с обич да рисува.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
!!!