Не искам да се будя по команда,
не искам да осъмвам със страха,
не искам да съм твоята Касандра,
не искам да ме плашиш със греха.
Не искам във възглавница да плача,
смирено да преглъщам яростта,
не искам по колене да се влача,
не искам да живея с ревността.
Не искам да живея все сломена,
а ти да ме потапяш в пустота,
не искам да съм вечно наранена,
ще пия и ще дишам свобода.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
