Ще дойде време,
когато капката
ще ни се струва
дъжд.
Мракът-светлина,
а миналото-бъдеще.
Тогава децата ще
бъдат наши учители.
И ще ни водят
за ръка към върха
на планината.
При нашия Отец.
И тогава, мрака
ще се разпръсне.
И ще бъде само
ден!
Ще се възродят
реките и моретата,
горите и полята.
И ние ще бъдем
братя и сестри,
с всичко, що е в нас
и около нас.
И ще познаем Бог!
Защото, ние сме
в него,
и Той е в нас.
© Живко Делчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
