Ще дойдеш случаен
Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае,
непривикнал на студ и безцветна надежда.
Ще вървиш по гърба на сияйното пладне,
в резедата на някаква бъдеща среща.
И не бързай, по пътя ти сам се откриваш
в огледало бездънно на прежни години,
зад гърба ти наднича човешката същност,
а ненужното крее, смълчано загива.
Ела, без да знаеш дали съм красива -
във безумните нощи лице не си търсил.
Някой ден, някой ден... в моя дом от коприна,
ти ще дойдеш случаен и наново покръстен.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
