Кълна се, че започне ли да мръква,
сърцето, че е живо дава знак.
В душата ми е тихо, като в църква
и стари песни пускам. Пак и пак.
Кълна се, че мълчах те много дълго
и много кратко също те мълчах,
а любовта, полегнала на хълбок,
присмива се на женския ми страх.
Кълна се, не заспивам. Безутешна,
но дните ми минават като в сън...
А разумът ми? Ако пак го срещна,
ще е случайно... Някъде отвън...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
