Ще грохна в светла изнемога
ЩЕ ГРОХНА В СВЕТЛА ИЗНЕМОГА
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден,
да го забравя, да зачеркна куп болки, радост и мечти,
и Господ в стихналата черква за всеки грях да ми прости,
какво бях? И какво ще бъда? За утрето не сещам страх.
Помежду милост и присъда – човече Божие! – живях,
Ще грохна в светла изнемога из римичките си безчет.
Човек – по волята на Бога. И ваш понякога Поет.
17 септемврий 2025 г.
гр. Варна, 18, 35 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
