Aug 20, 2007, 9:14 AM

Ще ходя да работя по селата:)))

  Poetry
803 0 12
Не искам вече да съм манИкенка,
ще ходя да работя по селата.
Като се замисля - еми, хубавУ,
ама и тая работа не ми е позната.
Трябва да си яка, жилава, напета,
а не само да дефилираш по нивята.
Ама как да работя с тая мотика проклета,
излезоха ми мазоли и пришки на ръката.
Моя поне разбира! Работи като вол - за трима!
А аз? Горкана! Не вдявам даже и наполовина.
Е, какво ми се смеят останалите? Патки!!!
Че съм си сложила малко грим и червило?
Не се знае. Може някой фотографин да ме хареса,
а и обръщам на мъжете им ежедневието сиво.
Ама съм си отвсякъде модерна,
облякох си късичката пола.
Та барем, ако се скараме с моя,
да има кой да ме върне у дома.
То, добре долу, ама горе?
Трябва да си сложа малко силикон.
Е, не се оплаквам никак от моя,
потъркам ли се в него и издава стон.
Ама от  туй село, не можах да ги разбера!
Работят, работят! А почивката? Кога?
Вече карам моя да си одим у градото.
Мискинин! Дърпаше се, ама...
докато не му споменах какво го чака,
с мен... в леглото.
Не искам да съм манИкенка.
Няма да работя и по селата.
От днес нататък завързвам моя
и ще го изтезавам в кревата!!!


                                            

                                                        Все пак, въпреки всичко, обичам да ходя на село:)))
                                                        Половината си живот съм прекарала там
                                                        и пазя само хубави спомени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сладурана си ти, Вани!
    Но зарежи тази мотика, не ти прилича.
  • Слънчице
    Благодаря!
  • Много хубаво хумористично стихче,Вани!
    Много ти благодаря,че ме усмихна,Слънчице!

  • Радвам се че накрая ти е харесало
  • Много забавно и хубаво и вярно, Вани! Първо малко скептично започнах да го чета, признавам, но ми хареса! Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...