20.08.2007 г., 9:14

Ще ходя да работя по селата:)))

802 0 12
Не искам вече да съм манИкенка,
ще ходя да работя по селата.
Като се замисля - еми, хубавУ,
ама и тая работа не ми е позната.
Трябва да си яка, жилава, напета,
а не само да дефилираш по нивята.
Ама как да работя с тая мотика проклета,
излезоха ми мазоли и пришки на ръката.
Моя поне разбира! Работи като вол - за трима!
А аз? Горкана! Не вдявам даже и наполовина.
Е, какво ми се смеят останалите? Патки!!!
Че съм си сложила малко грим и червило?
Не се знае. Може някой фотографин да ме хареса,
а и обръщам на мъжете им ежедневието сиво.
Ама съм си отвсякъде модерна,
облякох си късичката пола.
Та барем, ако се скараме с моя,
да има кой да ме върне у дома.
То, добре долу, ама горе?
Трябва да си сложа малко силикон.
Е, не се оплаквам никак от моя,
потъркам ли се в него и издава стон.
Ама от  туй село, не можах да ги разбера!
Работят, работят! А почивката? Кога?
Вече карам моя да си одим у градото.
Мискинин! Дърпаше се, ама...
докато не му споменах какво го чака,
с мен... в леглото.
Не искам да съм манИкенка.
Няма да работя и по селата.
От днес нататък завързвам моя
и ще го изтезавам в кревата!!!


                                            

                                                        Все пак, въпреки всичко, обичам да ходя на село:)))
                                                        Половината си живот съм прекарала там
                                                        и пазя само хубави спомени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладурана си ти, Вани!
    Но зарежи тази мотика, не ти прилича.
  • Слънчице
    Благодаря!
  • Много хубаво хумористично стихче,Вани!
    Много ти благодаря,че ме усмихна,Слънчице!

  • Радвам се че накрая ти е харесало
  • Много забавно и хубаво и вярно, Вани! Първо малко скептично започнах да го чета, признавам, но ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...