Ще изгори
С всяка крачка
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно,
болката не стихва,
сърцето ми умира.
Спри ме,
кажи ми да остана!
Продължавам да вървя,
правиш го и ти.
Навярно дълго ще вървим
в различните посоки на света
и всеки с мисъл,
че е прав и не греши.
Болката ще изгори до смърт
нашите души,
докато сами се заблуждаваме,
че друг виновен е
за нашите прегазени мечти.
Денем маска ще си сложим,
че вече сме добре
и сърцето не кърви,
но нощем
всяка маска пада,
дори и на лъжата.
Очите от безразличност
ще покажат
болка, гняв, омраза,
сълза след сълза ще пада.
Предадена любов,
пагубна е тази гордост,
пагубен е този страх
да признаеш пред себе си,
че си сгрешил.
Любовта е чиста,
няма място там
за гордост и омраза,
страх и завист.
© Николина Божанова All rights reserved.
