Ще изплувам и бездънна от морето
Докосваш кожата ми елегично,
последни ласки в тишината.
Целуваш устните ми романтично,
за миг не ме боли от самотатa.
Усмивката ти е наполовина,
усещаш тъмнината в душата.
От болката, неистово ранима,
приютяваш в себе си тъгата.
Със спомена за теб ще се размина
и с надеждата ще греем с красота.
Ще сторим грешка непростима,
ако загърбим шанса си за любовта.
С огорчение боли у мен сърцето,
от раните, които трайно ми нанесе.
Ще изплувам и бездънна от морето,
преплувала това, което в мен болеше.
© Пламена Добрева All rights reserved.
