Nov 30, 2011, 10:00 AM

Ще крещя

  Poetry » Love
1.4K 0 8

Искам да викам. Да крещя на воля,

докато без глас остана. 

Да изкрещя тази зверска болка, 

човъркаща в дълбоката ми рана. 

Да изкрещя за всички белези,

в нещастната ми душа нанесени. 

Да плача, да пищя, да бия и чупя, 

да сваля този товар, преди напълно да се пречупя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартинес All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...