Твоите очи са кадифени рози,
рози, рози, вий със черен цвят,
може би от вас изпаднах аз в хипноза,
не намирам аз от вас рахат,
ще ли чуеш моя зов така печален,
ще ли съм любима аз за теб,
ще ли бъдеш ти от мене нежно гален,
не бъди към мене тъй свиреп.
Болна съм от тебе - боледувам,
прикована съм от тебе на легло,
щото аз за теб, за теб тъгувам,
няма ли да свърши туй тегло.
© Живка Арнаудова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
