Ще ме обичаш ли,

щом посивеят ми косите,

когато на вратата ми

почука старостта?

Ще ме обичаш ли,

когато бръчки по лице ми

сплитат огромна паяжина от тъга?

Тъга за младостта ми буйна,

за дните ни, изпълнени с копнеж,

за туй, че няма как да върна

минутите, прекарани в летеж.

Ще ме обичаш ли,

когато с целувка

дарявам ти последно любовта?

Когато от света си тръгна,

оставила в тебе самота?

Ще ме обичаш ли,

когато дойда в съня ти

и нося спомена за мен?

Когато с вятъра стаен

следи оставям от уханието мое?

Ще ме обичаш ли, кажи?