Ще ми повярваш ли?
Ще ми повярваш ли?
Ще те накарам да повярваш всичко,
но трябва само много да ми вярваш...
Ти вярваш ли, когато в теб се вричам?
Допускаш ли, че ти изневерявам?
Ще вярваш ли, когато кажа също,
че слънцето отново е изгряло,
а мракът още нежно те обгръща
и е заспало цялото ти тяло?
И ще ми вярваш ли, че съм до тебе,
когато всъщност – аз ще съм далече...
Ще ме почувстваш ли така потребен,
че да не можеш да живееш вече?
Ще ми повярваш ли? Е, закълни се!
Ще имаш всичко, с клетва щом поискаш.
И този свят – до днес почти измислен
ще се превърне в истински и искрен...
© Георги Ванчев All rights reserved.
