Казаха ми - мечтите се сбъдват,
някои лесно, други пък не,
ала ти просто си недостижима химера,
невъзможна дори в моите страхове.
Ще ми простиш ли, изписаните редове?
Редове, в които очите ти описах,
редове изпълнени с любов,
в които умивката ти, аз записах!
Ще ми простиш ли?
Желанията пожелавани
на далечните падащи звезди,
когато в мислите ми бе, единствено ти!
© Еленка Гишина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
