Казаха ми - мечтите се сбъдват,
някои лесно, други пък не,
ала ти просто си недостижима химера,
невъзможна дори в моите страхове.
Ще ми простиш ли, изписаните редове?
Редове, в които очите ти описах,
редове изпълнени с любов,
в които умивката ти, аз записах!
Ще ми простиш ли?
Желанията пожелавани
на далечните падащи звезди,
когато в мислите ми бе, единствено ти!
© Еленка Гишина All rights reserved.