Ще могат ли...?
Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони
отново да разлистят свежестта?
И осквернени листите бездомни,
потъпкани превърнати в ръжда
ще могат ли пак да зеленеят,
да надживеят сезона на студа?
Ще могат ли да чуят през клавишите
мелодията тиха на дъжда?
Да оцелеят ледено в шушулките,
надвиснали в замръзналата суета.
Ще могат ли да полетят отново птиците,
а не да се изгубят във света.
В страха си тихичко пристъпвам
и сгушвам се в Твоите ръце.
Товарът ми безропотно отстъпва
и свлича се от слабите ми рамене.
Във тишината питаща надникват
очите на премазани треви.
И по росата чиста пак поникват
в зелено посивелите ми дни.
Надеждата разлиства се в сърцето,
размахват се орловите криле.
В долината вижда се пътека,
в ручея топят се остатъци от лед.
© Мария All rights reserved.
