Ще можеш ли
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато дойде следващата пролет,
започнат ли капчуците да плачат,
ще дойда със един славеев полет!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
сред вихрени огньове, несломени,
дори в безсилие там да се влачат,
останки от гори изпепелени!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато спусна се до дълбините
и там, сред тишината, и сред мрака,
ще взема те – от мен не ще си скрита!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш,
тъй както майка чака свойта рожба?
Горчилка даже да таи в душата,
отрова във последната си дажба!
© Данаил Таков All rights reserved.
