Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
Ненужен ли съм, някой ден -
ще можеш ли, кажù, без мен?
Далеч ще тръгна наранен
и в мрак ще секне моят глас.
Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
Настъпи ли мигът студен -
ще можеш ли, кажù, без мен?
По пътя сам и натъжен,
без дом, ще скитам час по час.
Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
