Ще му кажа
Вярваш ли още във феи добри?!
Като теб... Мънички, нежни, кристални и мили.
По-добре ли от тях, кажи ми, лети
мечтата, която ме прави всесилен?!
В златната рибка вярваш горещо.
Поискваш. Премисляш. Наричаш.
Махаш разлъките, всички несрещности,
вечното чакане, за да обичаш.
Заспивай, мой ангеле! Приказна нощ...
Ванилия дишаш от моето рамо.
Вятър копринен пролазва среднощ
и изгрев ще чакаме двама.
Заспивай, мой ангеле! Месечинка си! Светиш!
Сълза от небето в приказка бяла!
Отиде си времето на пепеляшки и на карети!
Няма да ходиш сама и на бала!
Заспивай, мой ангеле! Хич не ме чакай!
До съмнало ще пиша за теб стихове.
Нещо ти пречи?! Сърцето ми трака,
но щом е за тебе, ще му кажа да спре...
© Красимир Дяков All rights reserved.
