Сърцето ми превърна се във камък
и в него вече не пулсира любовта.
Сълзи изгасиха в очите онзи пламък,
който даваше ми светлина и топлина.
Не ще изричам вече нежни думи,
не ще очаквам вече жена любима.
Ще тръгна да се скитам по далечни друми,
тъгата ще ми бъде дружка неделима.
И ако случайно отново аз се влюбя,
от любовта си ще избягам надалече.
Дори и щастието си да изгубя,
ще обичам само самотата вече! ...